Разликата между евтини и скъпи акварели
Защо да плащате 30лв за един цвят тубичка Daniel Smith, когато може да дадете десет пъти (да, десет!) по-малко и да получите палитра с 12 цвята (та и четка!) от кварталната книжарница? Има ли смисъл да плащате повече, ако рисуването за вас е само хоби? Заслужава ли си наистина да купите по-скъпа боя и трябва ли всъщност да купувате най-скъпата?
За да си отговорим на тези въпроси е хубаво първо да разберем как се правят акварелните бои.
Какви материали влизат в производството на акварелни бои?
На първо място, разбира се, е пигментът. Той може да бъде натурален или синтетичен като обичайно първият вариант е по-скъпият. Следващата задължителна съставка е свързващото вещество или байндър (от англ. ез.: bind - свързвам). Това е прозрачна течност, чиято роля е именно да свърже сухия прахообразен пигмент в една хомогенна смес, а по-късно да свърже боята с хартията, върху която се поставя. Разликата между видовете бои (масло, акварел, акрил) всъщност идва именно от разликата в ползвания байндър. В акварела се ползва гума арабика, която е водоразтворима и се добива от дървета, но може да се ползва и синтетичен байндър. В следващата стъпка се включват овлажнителите и пластификаторите, които позволяват боята да остане течна в тубичките, а след като вече е суха - да се втечни по-бързо и лесно. За овлажнител се ползва глюкоза под формата на царевичен сироп или мед, а за пластификатор - глицерин. Тези няколко съставки са задължителните в производството на бои и ако решите да си направите собствени акварели, ви трябват единствено пигмент, гума арабика, мед и глицерин.
Производителите на бои обаче, често добавят и консерванти в своите формулировки, защото те предотвратяват развитието на мухъл и бактерии. Допълнително, може да се сложи и изсветлител (brightener), който допринася за по-ярък цвят, когато боята изсъхне, както и филър (от англ. ез.: filler - пълнител), който служи, за да подобри текстурата на боята и да предотврати “повдигането” ѝ от хартията, когато добавяте нов слой боя върху първия. Понякога обаче, филърите се ползват просто за да създадат допълнителен обем (за сметка на количеството пигмент). И на последно място се добавя някакво количество вода в зависимост дали се прави боя за туби (повече вода) или кубчета (по-малко).
От какво зависи качеството на боята?
Простият отговор на този въпрос е, разбира се, от качеството на входните материали.
Ако използваният пигмент е с примеси, ако не е равномерно смлян, ако химичната му формула не е стабилна и има ниска светлоустойчивост, боята, която ще получите, може да има прашинки в себе си, да има разлика в наситеността на цвета всеки път, когато гребнете от нея и да изсветлява много бързо от слънцето. Лошият байндър пък може да накара боята да седи на бучки или да се рони, когато изсъхне. Липсата на достатъчно овлажнители или ползването на такива с лошо качество, може да превърне боите ви в твърда топка, от която да не може да изкарате никакъв цвят. Прекалено многото филър пък, на практика замества пигмента, което кара цвета да бъде блед, просто защото няма достатъчно пигмент, който да “оцвети” боята.
Евтини срещу скъпи акварелни бои
На база казаното дотук, може да заключим, че евтините бои са с по-ниска цена именно защото в тях се ползват по-ниско качество продукти и обратното. По принцип големите марки производители имат две серии бои - ученически и професионални, като първите се продават на по-ниска цена. В тях често се ползват по-евтини пигменти (синтетични алтернативи на естествените, например), но не и по-нискокачествени материали. В боите от книжарниците обаче, всичко е с по-ниско качество - от пигмента, до консерванта, поради което цветовете са бледи и отнема много повече време да наслоите цвят по четката си, отколкото с по-добрите варианти.
Ето и нагледен пример:
На пръв поглед разликите може да не ви изглеждат драматични, въпреки че нискокачествените бои са видимо по-бледи, а пигментът не се разнася консистентно по хартията и остава на петна. Беше ми много по-лесно да “извадя” цвят от висококачествените бои - при повечето от тях трябваше да докосна мократа четка до боята само веднъж, за да получа цвета, който виждате на снимката. В същото време единичното допиране до евтините акварели докара цвета, който виждате най в ляво. Трябваше да въртя и търкам четката в боята многократно, за да успея да наслоя повече цвят и въпреки това крайният резултат не е впечатляващ.
Хубаво е да спомена, че има пигменти, които са токсични (например, всички които започват с кадмий) и големите производители или ги заместват с нетоксични алтернативи, или ги използват в по-малко количество, което е съобразено с изискванията и правилата на ЕС. При всички положения, при тях е много ясно обозначено какви точно пигменти са ползвани за съответния цвят. Какво е влязло в производството на акварели на безизвестни компании обаче, не е много ясно и ако боите ще се ползват от деца или около деца, имайте едно наум!
Трябва ли да купите от по-скъпото?
Нека се върнем на въпросите от началото на публикацията.
“Защо да плащате 30лв за един цвят тубичка Daniel Smith, когато може да дадете десет пъти по-малко и да получите палитра с 12 цвята?”
Мисля, че тук отговорът вече е ясен. Качеството, което ще получите от Daniel Smith е абсолютно несравнимо с това на типичната акварелна палитра.
“Има ли смисъл да плащате повече, ако рисуването за вас е само хоби?”
Напълно разбирам нежеланието да се дават много пари за нещо, което практикувате рядко или само като хоби. Все пак обаче, най-евтините варианти на акварел са толкова лоши спрямо “истинските” бои, че е напълно възможно да са причината да се откажете от хобито си. Лошите бои ще ви карат да се борите с тях, а резултатите, които ще получавате, няма да имат нищо общо с това, което виждате при другите творци (особено ако следвате някое обучително видео онлайн). В допълнение, качествените бои съдържат по-голямо количество пигмент, което означава, че с една тубичка или кутийка ще изкарате много по-дълго време и накрая може да се окаже, че всъщност сте спестили пари.
“Заслужава ли си наистина да купите по-скъпа боя и трябва ли всъщност да купувате най-скъпата?”
Да, определено си заслужава, но не, няма нужда да купувате най-скъпото. Акварелите от средния ценови клас според мен имат достатъчно високо качество, че да няма нужда да се “охарчвате” в името на по-големите марки като Schmincke. Разбира се, има разлики между Daniel Smith и Невская палитра (в полза на американската компания), но тя по никакъв начин не би се усетила в крайния продукт и се корени по-скоро в неща като консистенция на боята, константност на различните партиди и лично предпочитание - все неща, които могат да се пренебрегнат ако не искате или не можете да отделите по-големи средства за бои.
Ако не сте сигурни как да подходите, аз бих ви посъветвала да си купите най-евтината алтернатива от най-добрите марки (ще разгледам различните марки, които може да намерите на българския пазар, скоро). Това обичайно са ученическите серии - Van Gogh на Royal Talens, Rosa Studio на Rosa, Сонет на Невская палитра (тук може да научите от къде да ги закупите). Някои от тези марки имат и детски серии като Art Creation на Royal Talens, които подозирам, че също ще са с по-добро качество от масата от евтини акварели на пазара, но не съм ги тествала лично. Ако все пак предпочитате да ползвате професионалните серии, те всъщност не са чак толкова по-скъпи от ученическите. Може да се насочите към Rembrandt на Royal Talens и Бели нощи на Невская палитра. Марки като Daniel Smith и Schmincke са от най-висок клас и там може да очаквате и най-високи цени, които според мен са оправдани от един момент нататък, но не и в самото начало.
Надявам се тази статия да ви беше полезна!
Какво мислите вие? Заслужава ли си да купим малко по-скъпи бои или тези от книжарницата (или Кауфланд) са съвсем достатъчни?